Български
Sorah Al-Hijr ( The Rocky Tract ) - Verses Number 99
الر ۚ تِلْكَ آيَاتُ الْكِتَابِ وَقُرْآنٍ مُّبِينٍ
( 1 )
Алиф. Лам. Ра. Това са знаменията на Книгата - ясния Коран.
رُّبَمَا يَوَدُّ الَّذِينَ كَفَرُوا لَوْ كَانُوا مُسْلِمِينَ
( 2 )
Неверниците ще възжелаят да са били мюсюлмани.
ذَرْهُمْ يَأْكُلُوا وَيَتَمَتَّعُوا وَيُلْهِهِمُ الْأَمَلُ ۖ فَسَوْفَ يَعْلَمُونَ
( 3 )
Остави ги да ядат и да се наслаждават, и да ги отвлича надеждата! Те ще узнаят.
وَمَا أَهْلَكْنَا مِن قَرْيَةٍ إِلَّا وَلَهَا كِتَابٌ مَّعْلُومٌ
( 4 )
И не сме унищожили Ние никое селище, без да се знае какво му е писано.
مَّا تَسْبِقُ مِنْ أُمَّةٍ أَجَلَهَا وَمَا يَسْتَأْخِرُونَ
( 5 )
Никоя общност не изпреварва своя срок и не го забавя.
وَقَالُوا يَا أَيُّهَا الَّذِي نُزِّلَ عَلَيْهِ الذِّكْرُ إِنَّكَ لَمَجْنُونٌ
( 6 )
И рекоха [неверниците]: “О, ти, комуто бе низпослано Напомнянето, ти си луд!
لَّوْ مَا تَأْتِينَا بِالْمَلَائِكَةِ إِن كُنتَ مِنَ الصَّادِقِينَ
( 7 )
Защо не ни доведеш ангелите, ако говориш истината?”
مَا نُنَزِّلُ الْمَلَائِكَةَ إِلَّا بِالْحَقِّ وَمَا كَانُوا إِذًا مُّنظَرِينَ
( 8 )
Ние не низпославаме ангелите с друго освен с истината. И тогава [неверниците] не ще бъдат изчакани.
إِنَّا نَحْنُ نَزَّلْنَا الذِّكْرَ وَإِنَّا لَهُ لَحَافِظُونَ
( 9 )
Наистина Ние низпослахме Напомнянето и Ние непременно ще го пазим.
وَلَقَدْ أَرْسَلْنَا مِن قَبْلِكَ فِي شِيَعِ الْأَوَّلِينَ
( 10 )
И преди теб изпращахме пратеници сред древните общности.
وَمَا يَأْتِيهِم مِّن رَّسُولٍ إِلَّا كَانُوا بِهِ يَسْتَهْزِئُونَ
( 11 )
И не дойде при тях пратеник, без да го подиграят.
كَذَٰلِكَ نَسْلُكُهُ فِي قُلُوبِ الْمُجْرِمِينَ
( 12 )
Така влагаме това [неверие] в сърцата на престъпниците
لَا يُؤْمِنُونَ بِهِ ۖ وَقَدْ خَلَتْ سُنَّةُ الْأَوَّلِينَ
( 13 )
не вярват в него [- Корана], въпреки че е известна съдбата на предците.
وَلَوْ فَتَحْنَا عَلَيْهِم بَابًا مِّنَ السَّمَاءِ فَظَلُّوا فِيهِ يَعْرُجُونَ
( 14 )
И да разтворехме над тях врата в небето, и да продължаха там да се изкачват,
لَقَالُوا إِنَّمَا سُكِّرَتْ أَبْصَارُنَا بَلْ نَحْنُ قَوْمٌ مَّسْحُورُونَ
( 15 )
пак щяха да рекат: “Погледите ни бяха заслепени. Ние сме омагьосани хора.”
وَلَقَدْ جَعَلْنَا فِي السَّمَاءِ بُرُوجًا وَزَيَّنَّاهَا لِلنَّاظِرِينَ
( 16 )
И направихме на небето съзвездия, и го разкрасихме за гледащите,
وَحَفِظْنَاهَا مِن كُلِّ شَيْطَانٍ رَّجِيمٍ
( 17 )
и го опазихме от всеки прокуден сатана
إِلَّا مَنِ اسْتَرَقَ السَّمْعَ فَأَتْبَعَهُ شِهَابٌ مُّبِينٌ
( 18 )
всеки, който слуша скришом, го следва ярък пламък.
وَالْأَرْضَ مَدَدْنَاهَا وَأَلْقَيْنَا فِيهَا رَوَاسِيَ وَأَنبَتْنَا فِيهَا مِن كُلِّ شَيْءٍ مَّوْزُونٍ
( 19 )
И разпростряхме земята, и положихме върху нея непоклатими планини, и сторихме от нея да поникне от всяко нещо, което се мери.
وَجَعَلْنَا لَكُمْ فِيهَا مَعَايِشَ وَمَن لَّسْتُمْ لَهُ بِرَازِقِينَ
( 20 )
И сторихме там препитание за вас и за онзи, когото вие не храните.
وَإِن مِّن شَيْءٍ إِلَّا عِندَنَا خَزَائِنُهُ وَمَا نُنَزِّلُهُ إِلَّا بِقَدَرٍ مَّعْلُومٍ
( 21 )
И няма нещо, съкровищниците на което да не са при Нас, и го спускаме Ние само в знайно количество.
وَأَرْسَلْنَا الرِّيَاحَ لَوَاقِحَ فَأَنزَلْنَا مِنَ السَّمَاءِ مَاءً فَأَسْقَيْنَاكُمُوهُ وَمَا أَنتُمْ لَهُ بِخَازِنِينَ
( 22 )
И изпращаме ветровете - оплождащи, и утоляваме жаждата с вода, която изсипваме от небето, а вие не можете да я съхраните.
وَإِنَّا لَنَحْنُ نُحْيِي وَنُمِيتُ وَنَحْنُ الْوَارِثُونَ
( 23 )
Наистина Ние съживяваме и умъртвяваме, и Ние сме наследниците.
وَلَقَدْ عَلِمْنَا الْمُسْتَقْدِمِينَ مِنكُمْ وَلَقَدْ عَلِمْنَا الْمُسْتَأْخِرِينَ
( 24 )
Знаем предишните от вас и знаем оставащите.
وَإِنَّ رَبَّكَ هُوَ يَحْشُرُهُمْ ۚ إِنَّهُ حَكِيمٌ عَلِيمٌ
( 25 )
Наистина твоят Господ е Онзи, Който ще ги събере. Той е премъдър, всезнаещ.
وَلَقَدْ خَلَقْنَا الْإِنسَانَ مِن صَلْصَالٍ مِّنْ حَمَإٍ مَّسْنُونٍ
( 26 )
И сътворихме човека от изсъхнала глина, от менлива кал.
وَالْجَانَّ خَلَقْنَاهُ مِن قَبْلُ مِن نَّارِ السَّمُومِ
( 27 )
А джиновете сътворихме от пламъка на огъня преди.
وَإِذْ قَالَ رَبُّكَ لِلْمَلَائِكَةِ إِنِّي خَالِقٌ بَشَرًا مِّن صَلْصَالٍ مِّنْ حَمَإٍ مَّسْنُونٍ
( 28 )
Твоят Господ каза на ангелите: “Аз ще сътворя човек от изсъхнала глина, от менлива кал.
فَإِذَا سَوَّيْتُهُ وَنَفَخْتُ فِيهِ مِن رُّوحِي فَقَعُوا لَهُ سَاجِدِينَ
( 29 )
И когато го сътворя и му вдъхна от Своя дух, поклонете се пред него!”
فَسَجَدَ الْمَلَائِكَةُ كُلُّهُمْ أَجْمَعُونَ
( 30 )
И всички ангели се поклониха заедно,
إِلَّا إِبْلِيسَ أَبَىٰ أَن يَكُونَ مَعَ السَّاجِدِينَ
( 31 )
освен Иблис, който се възпротиви да е с покланящите се.
قَالَ يَا إِبْلِيسُ مَا لَكَ أَلَّا تَكُونَ مَعَ السَّاجِدِينَ
( 32 )
Рече [Аллах]: “О, Иблис, какво ти е, че не си с покланящите се?”
قَالَ لَمْ أَكُن لِّأَسْجُدَ لِبَشَرٍ خَلَقْتَهُ مِن صَلْصَالٍ مِّنْ حَمَإٍ مَّسْنُونٍ
( 33 )
Рече: “Не ми подобава да се поклоня на човек, когото Ти сътвори от изсъхнала глина, от менлива кал.”
قَالَ فَاخْرُجْ مِنْهَا فَإِنَّكَ رَجِيمٌ
( 34 )
Рече: “Излез тогава оттук! Ти си прокуден.
وَإِنَّ عَلَيْكَ اللَّعْنَةَ إِلَىٰ يَوْمِ الدِّينِ
( 35 )
Над теб е проклятието до Съдния ден.”
قَالَ رَبِّ فَأَنظِرْنِي إِلَىٰ يَوْمِ يُبْعَثُونَ
( 36 )
Рече: “Господи мой, отсрочи ме до Деня, в който ще бъдат възкресени!”
قَالَ فَإِنَّكَ مِنَ الْمُنظَرِينَ
( 37 )
Рече: “Ти си сред отсрочените
إِلَىٰ يَوْمِ الْوَقْتِ الْمَعْلُومِ
( 38 )
до Деня на знайното време.”
قَالَ رَبِّ بِمَا أَغْوَيْتَنِي لَأُزَيِّنَنَّ لَهُمْ فِي الْأَرْضِ وَلَأُغْوِيَنَّهُمْ أَجْمَعِينَ
( 39 )
Рече: “Господи мой, затова, че Ти ме остави в заблуда, непременно ще им разкрасявам по земята и непременно ще заблуждавам всички,
إِلَّا عِبَادَكَ مِنْهُمُ الْمُخْلَصِينَ
( 40 )
освен Твоите предани раби сред тях.”
قَالَ هَٰذَا صِرَاطٌ عَلَيَّ مُسْتَقِيمٌ
( 41 )
Рече: “Това е правият път към Мен.
إِنَّ عِبَادِي لَيْسَ لَكَ عَلَيْهِمْ سُلْطَانٌ إِلَّا مَنِ اتَّبَعَكَ مِنَ الْغَاوِينَ
( 42 )
Над Моите раби нямаш власт, освен за който те последва измежду заблудените.”
وَإِنَّ جَهَنَّمَ لَمَوْعِدُهُمْ أَجْمَعِينَ
( 43 )
Наистина Адът е обещан за всички тях.
لَهَا سَبْعَةُ أَبْوَابٍ لِّكُلِّ بَابٍ مِّنْهُمْ جُزْءٌ مَّقْسُومٌ
( 44 )
Той има седем врати. За всяка врата има отделена група.
إِنَّ الْمُتَّقِينَ فِي جَنَّاتٍ وَعُيُونٍ
( 45 )
Богобоязливите ще бъдат сред градини и извори:
ادْخُلُوهَا بِسَلَامٍ آمِنِينَ
( 46 )
“Влезте там с мир - в безопасност!”
وَنَزَعْنَا مَا فِي صُدُورِهِم مِّنْ غِلٍّ إِخْوَانًا عَلَىٰ سُرُرٍ مُّتَقَابِلِينَ
( 47 )
И ще премахнем от сърцата им всяка омраза - братя на престоли един срещу друг.
لَا يَمَسُّهُمْ فِيهَا نَصَبٌ وَمَا هُم مِّنْهَا بِمُخْرَجِينَ
( 48 )
Не ще ги засегне там умора и не ще бъдат оттам изведени.
نَبِّئْ عِبَادِي أَنِّي أَنَا الْغَفُورُ الرَّحِيمُ
( 49 )
Извести Моите раби [о, Мухаммад], че Аз съм Опрощаващия, Милосърдния!
وَأَنَّ عَذَابِي هُوَ الْعَذَابُ الْأَلِيمُ
( 50 )
И че Моето мъчение е болезненото мъчение.
وَنَبِّئْهُمْ عَن ضَيْفِ إِبْرَاهِيمَ
( 51 )
И ги извести за гостите на Ибрахим!
إِذْ دَخَلُوا عَلَيْهِ فَقَالُوا سَلَامًا قَالَ إِنَّا مِنكُمْ وَجِلُونَ
( 52 )
Когато влязоха при него и рекоха: “Мир!”, рече: “Ние се страхуваме от вас.”
قَالُوا لَا تَوْجَلْ إِنَّا نُبَشِّرُكَ بِغُلَامٍ عَلِيمٍ
( 53 )
Рекоха: “Не се страхувай! Ние те благовестваме за син, надарен със знание.”
قَالَ أَبَشَّرْتُمُونِي عَلَىٰ أَن مَّسَّنِيَ الْكِبَرُ فَبِمَ تُبَشِّرُونَ
( 54 )
Рече: “Нима ме благовествате, при все че ме настигна старостта? И с какво ще ме възрадвате?”
قَالُوا بَشَّرْنَاكَ بِالْحَقِّ فَلَا تَكُن مِّنَ الْقَانِطِينَ
( 55 )
Рекоха: “Възрадвахме те с истината. И не губи надежда!”
قَالَ وَمَن يَقْنَطُ مِن رَّحْمَةِ رَبِّهِ إِلَّا الضَّالُّونَ
( 56 )
Каза: “А кой губи надежда за милостта на своя Господ освен заблудените?”
قَالَ فَمَا خَطْبُكُمْ أَيُّهَا الْمُرْسَلُونَ
( 57 )
И каза: “А какво е намерението ви, о, пратеници?”
قَالُوا إِنَّا أُرْسِلْنَا إِلَىٰ قَوْمٍ مُّجْرِمِينَ
( 58 )
Казаха: “Изпратени сме при хора престъпващи,
إِلَّا آلَ لُوطٍ إِنَّا لَمُنَجُّوهُمْ أَجْمَعِينَ
( 59 )
освен семейството на Лут. Ще го спасим цялото,
إِلَّا امْرَأَتَهُ قَدَّرْنَا ۙ إِنَّهَا لَمِنَ الْغَابِرِينَ
( 60 )
освен неговата жена. Известено ни е, че тя ще бъде сред оставащите.”
فَلَمَّا جَاءَ آلَ لُوطٍ الْمُرْسَلُونَ
( 61 )
И когато пратениците дойдоха при семейството на Лут,
قَالَ إِنَّكُمْ قَوْمٌ مُّنكَرُونَ
( 62 )
той каза: “Вие сте непознати хора.”
قَالُوا بَلْ جِئْنَاكَ بِمَا كَانُوا فِيهِ يَمْتَرُونَ
( 63 )
Казаха: “Да, дойдохме при теб с онова, за което се съмняват [твоите хора].
وَأَتَيْنَاكَ بِالْحَقِّ وَإِنَّا لَصَادِقُونَ
( 64 )
И ти донесохме правдата. Ние казваме истината.
فَأَسْرِ بِأَهْلِكَ بِقِطْعٍ مِّنَ اللَّيْلِ وَاتَّبِعْ أَدْبَارَهُمْ وَلَا يَلْتَفِتْ مِنكُمْ أَحَدٌ وَامْضُوا حَيْثُ تُؤْمَرُونَ
( 65 )
Тръгни със своето семейство в част от нощта и върви зад тях! И никой от вас да не се обърне! И продължете натам, където ви е повелено!”
وَقَضَيْنَا إِلَيْهِ ذَٰلِكَ الْأَمْرَ أَنَّ دَابِرَ هَٰؤُلَاءِ مَقْطُوعٌ مُّصْبِحِينَ
( 66 )
И го предизвестихме с тази повеля, че коренът на тези ще бъде отсечен на сутринта.
وَجَاءَ أَهْلُ الْمَدِينَةِ يَسْتَبْشِرُونَ
( 67 )
И дойдоха жителите на града зарадвани.
قَالَ إِنَّ هَٰؤُلَاءِ ضَيْفِي فَلَا تَفْضَحُونِ
( 68 )
Каза [Лут]: “Тези са ми гости. Не ме опозорявайте!
وَاتَّقُوا اللَّهَ وَلَا تُخْزُونِ
( 69 )
Бойте се от Аллах! И не ме посрамвайте!”
قَالُوا أَوَلَمْ نَنْهَكَ عَنِ الْعَالَمِينَ
( 70 )
Казаха: “Не те ли възпряхме от хората [да ти гостуват]?”
قَالَ هَٰؤُلَاءِ بَنَاتِي إِن كُنتُمْ فَاعِلِينَ
( 71 )
Каза: “Ето дъщерите ми, ако ще вършите!”
لَعَمْرُكَ إِنَّهُمْ لَفِي سَكْرَتِهِمْ يَعْمَهُونَ
( 72 )
Кълна се в твоя живот [о, Мухаммад], те в своето опиянение се лутат!
فَأَخَذَتْهُمُ الصَّيْحَةُ مُشْرِقِينَ
( 73 )
И Викът ги обзе при изгрев слънце.
فَجَعَلْنَا عَالِيَهَا سَافِلَهَا وَأَمْطَرْنَا عَلَيْهِمْ حِجَارَةً مِّن سِجِّيلٍ
( 74 )
И преобърнахме селището надолу, и изсипахме над тях порой камъни от глина.
إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَاتٍ لِّلْمُتَوَسِّمِينَ
( 75 )
В това има знамения за прозорливите.
وَإِنَّهَا لَبِسَبِيلٍ مُّقِيمٍ
( 76 )
Те [- селищата] са на все още съществуващ път.
إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَةً لِّلْمُؤْمِنِينَ
( 77 )
В това има знамение за вярващите.
وَإِن كَانَ أَصْحَابُ الْأَيْكَةِ لَظَالِمِينَ
( 78 )
И обитателите на Горичката бяха угнетители.
فَانتَقَمْنَا مِنْهُمْ وَإِنَّهُمَا لَبِإِمَامٍ مُّبِينٍ
( 79 )
Затова им отмъстихме. И двете са на видим път.
وَلَقَدْ كَذَّبَ أَصْحَابُ الْحِجْرِ الْمُرْسَلِينَ
( 80 )
И обитателите на ал-Хиджр взеха за лъжци пратениците.
وَآتَيْنَاهُمْ آيَاتِنَا فَكَانُوا عَنْهَا مُعْرِضِينَ
( 81 )
Дадохме им Наши знамения, ала се отдръпнаха от тях.
وَكَانُوا يَنْحِتُونَ مِنَ الْجِبَالِ بُيُوتًا آمِنِينَ
( 82 )
И изсичаха домове в планините - в безопасност.
فَأَخَذَتْهُمُ الصَّيْحَةُ مُصْبِحِينَ
( 83 )
Но Викът ги обзе на сутринта.
فَمَا أَغْنَىٰ عَنْهُم مَّا كَانُوا يَكْسِبُونَ
( 84 )
И не ги избави онова, което бяха придобили.
وَمَا خَلَقْنَا السَّمَاوَاتِ وَالْأَرْضَ وَمَا بَيْنَهُمَا إِلَّا بِالْحَقِّ ۗ وَإِنَّ السَّاعَةَ لَآتِيَةٌ ۖ فَاصْفَحِ الصَّفْحَ الْجَمِيلَ
( 85 )
Сътворихме Ние небесата и земята, и онова, което е помежду тях, единствено с мъдрост. Часът непременно ще дойде, затова [о, Мухаммад] прости с великодушна прошка!
إِنَّ رَبَّكَ هُوَ الْخَلَّاقُ الْعَلِيمُ
( 86 )
Твоят Господ е Всетворящия, Всезнаещия.
وَلَقَدْ آتَيْنَاكَ سَبْعًا مِّنَ الْمَثَانِي وَالْقُرْآنَ الْعَظِيمَ
( 87 )
Ние вече ти дадохме седемте повтарящи се знамения и великия Коран.
لَا تَمُدَّنَّ عَيْنَيْكَ إِلَىٰ مَا مَتَّعْنَا بِهِ أَزْوَاجًا مِّنْهُمْ وَلَا تَحْزَنْ عَلَيْهِمْ وَاخْفِضْ جَنَاحَكَ لِلْمُؤْمِنِينَ
( 88 )
Не устремявай поглед към онова, което дадохме за наслада на групи от тях, и не скърби за тях! И спусни своето крило над вярващите!
وَقُلْ إِنِّي أَنَا النَّذِيرُ الْمُبِينُ
( 89 )
И кажи: “Аз наистина съм ясният предупредител.”
كَمَا أَنزَلْنَا عَلَى الْمُقْتَسِمِينَ
( 90 )
Както низпослахме [наказание] и за поделящите,
الَّذِينَ جَعَلُوا الْقُرْآنَ عِضِينَ
( 91 )
които сториха на части Корана.
فَوَرَبِّكَ لَنَسْأَلَنَّهُمْ أَجْمَعِينَ
( 92 )
Кълна се в твоя Господ! Ще ги питаме всички
عَمَّا كَانُوا يَعْمَلُونَ
( 93 )
за онова, което са извършили.
فَاصْدَعْ بِمَا تُؤْمَرُ وَأَعْرِضْ عَنِ الْمُشْرِكِينَ
( 94 )
Извести онова, което ти бе повелено, и се отдръпни от съдружаващите!
إِنَّا كَفَيْنَاكَ الْمُسْتَهْزِئِينَ
( 95 )
Ние сме ти достатъчни срещу присмехулниците,
الَّذِينَ يَجْعَلُونَ مَعَ اللَّهِ إِلَٰهًا آخَرَ ۚ فَسَوْفَ يَعْلَمُونَ
( 96 )
които наред с Аллах приемат друг бог. Ала ще узнаят.
وَلَقَدْ نَعْلَمُ أَنَّكَ يَضِيقُ صَدْرُكَ بِمَا يَقُولُونَ
( 97 )
И знаем Ние, че сърцето ти се свива от техните думи.
فَسَبِّحْ بِحَمْدِ رَبِّكَ وَكُن مِّنَ السَّاجِدِينَ
( 98 )
Но прославяй с възхвала своя Господ и бъди от покланящите се в суджуд!
وَاعْبُدْ رَبَّكَ حَتَّىٰ يَأْتِيَكَ الْيَقِينُ
( 99 )
И служи на своя Господ, докато дойде при теб неизбежното!