Български
Sorah Al-Qalam ( The Pen ) - Verses Number 52
ن ۚ وَالْقَلَمِ وَمَا يَسْطُرُونَ
( 1 )
Нун. Кълна се в калема и в онова, което пишат!
مَا أَنتَ بِنِعْمَةِ رَبِّكَ بِمَجْنُونٍ
( 2 )
Ти [о, Мухаммад] - по милостта на твоя Господ - не си луд.
وَإِنَّ لَكَ لَأَجْرًا غَيْرَ مَمْنُونٍ
( 3 )
За теб има несекваща награда.
وَإِنَّكَ لَعَلَىٰ خُلُقٍ عَظِيمٍ
( 4 )
Ти наистина имаш велик нрав.
فَسَتُبْصِرُ وَيُبْصِرُونَ
( 5 )
Ти ще видиш и те ще видят
بِأَييِّكُمُ الْمَفْتُونُ
( 6 )
кой от вас е безумният.
إِنَّ رَبَّكَ هُوَ أَعْلَمُ بِمَن ضَلَّ عَن سَبِيلِهِ وَهُوَ أَعْلَمُ بِالْمُهْتَدِينَ
( 7 )
Най-добре твоят Господ знае кой се е отклонил от Неговия път и най-добре Той знае напътените.
فَلَا تُطِعِ الْمُكَذِّبِينَ
( 8 )
И не се покорявай на отричащите!
وَدُّوا لَوْ تُدْهِنُ فَيُدْهِنُونَ
( 9 )
Желаят, ако се смекчиш, и те да се смекчат.
وَلَا تُطِعْ كُلَّ حَلَّافٍ مَّهِينٍ
( 10 )
И не се покорявай на онзи, който все се кълне и е жалък,
هَمَّازٍ مَّشَّاءٍ بِنَمِيمٍ
( 11 )
клеветник, който разнася сплетни,
مَّنَّاعٍ لِّلْخَيْرِ مُعْتَدٍ أَثِيمٍ
( 12 )
възпира доброто, престъпва, съгрешава,
عُتُلٍّ بَعْدَ ذَٰلِكَ زَنِيمٍ
( 13 )
грубиян и дори извънбрачен син.
أَن كَانَ ذَا مَالٍ وَبَنِينَ
( 14 )
А тъй като има богатство и синове,
إِذَا تُتْلَىٰ عَلَيْهِ آيَاتُنَا قَالَ أَسَاطِيرُ الْأَوَّلِينَ
( 15 )
когато му бъдат четeни Нашите знамения, казва: “Легенди на предците!”
سَنَسِمُهُ عَلَى الْخُرْطُومِ
( 16 )
Ще го бележим по носа.
إِنَّا بَلَوْنَاهُمْ كَمَا بَلَوْنَا أَصْحَابَ الْجَنَّةِ إِذْ أَقْسَمُوا لَيَصْرِمُنَّهَا مُصْبِحِينَ
( 17 )
Изпитахме ги, както изпитахме и стопаните на градината, когато се заклеха [тайно] да я оберат на сутринта.
وَلَا يَسْتَثْنُونَ
( 18 )
И да не правят изключение.
فَطَافَ عَلَيْهَا طَائِفٌ مِّن رَّبِّكَ وَهُمْ نَائِمُونَ
( 19 )
И я споходи бедствие от твоя Господ, докато спяха.
فَأَصْبَحَتْ كَالصَّرِيمِ
( 20 )
И тя стана като черна нощ.
فَتَنَادَوْا مُصْبِحِينَ
( 21 )
И си викаха един другиму на сутринта:
أَنِ اغْدُوا عَلَىٰ حَرْثِكُمْ إِن كُنتُمْ صَارِمِينَ
( 22 )
“Тръгнете към своята реколта в зори, ако ще берете!”
فَانطَلَقُوا وَهُمْ يَتَخَافَتُونَ
( 23 )
И се отправиха, шепнейки един на друг:
أَن لَّا يَدْخُلَنَّهَا الْيَوْمَ عَلَيْكُم مِّسْكِينٌ
( 24 )
“Днес да не влиза там при вас бедняк!”
وَغَدَوْا عَلَىٰ حَرْدٍ قَادِرِينَ
( 25 )
И тръгнаха в зори с твърдо намерение.
فَلَمَّا رَأَوْهَا قَالُوا إِنَّا لَضَالُّونَ
( 26 )
И когато я видяха, рекоха: “Наистина сме се заблудили.
بَلْ نَحْنُ مَحْرُومُونَ
( 27 )
Не, ние сме лишени.”
قَالَ أَوْسَطُهُمْ أَلَمْ أَقُل لَّكُمْ لَوْلَا تُسَبِّحُونَ
( 28 )
Най-разумният от тях рече: “Не ви ли казах - защо не прославяте Аллах?”
قَالُوا سُبْحَانَ رَبِّنَا إِنَّا كُنَّا ظَالِمِينَ
( 29 )
Рекоха: “Слава на нашия Господ! Бяхме угнетители.”
فَأَقْبَلَ بَعْضُهُمْ عَلَىٰ بَعْضٍ يَتَلَاوَمُونَ
( 30 )
И започнаха взаимно да се укоряват.
قَالُوا يَا وَيْلَنَا إِنَّا كُنَّا طَاغِينَ
( 31 )
Рекоха: “О, горко ни, наистина сме престъпващи!
عَسَىٰ رَبُّنَا أَن يُبْدِلَنَا خَيْرًا مِّنْهَا إِنَّا إِلَىٰ رَبِّنَا رَاغِبُونَ
( 32 )
Дано нашият Господ ни даде в замяна по-добра от нея. Ние нашия Господ умоляваме.”
كَذَٰلِكَ الْعَذَابُ ۖ وَلَعَذَابُ الْآخِرَةِ أَكْبَرُ ۚ لَوْ كَانُوا يَعْلَمُونَ
( 33 )
Такова е наказанието. А наказанието в отвъдния живот е по-голямо, ако знаят.
إِنَّ لِلْمُتَّقِينَ عِندَ رَبِّهِمْ جَنَّاتِ النَّعِيمِ
( 34 )
Наистина за богобоязливите при техния Господ са Градините на блаженството.
أَفَنَجْعَلُ الْمُسْلِمِينَ كَالْمُجْرِمِينَ
( 35 )
Нима отдадените на Аллах ще сторим да са като престъпниците?
مَا لَكُمْ كَيْفَ تَحْكُمُونَ
( 36 )
Какво ви е, така да отсъждате?
أَمْ لَكُمْ كِتَابٌ فِيهِ تَدْرُسُونَ
( 37 )
Или имате книга, от която се учите,
إِنَّ لَكُمْ فِيهِ لَمَا تَخَيَّرُونَ
( 38 )
и в нея имате, каквото изберете?
أَمْ لَكُمْ أَيْمَانٌ عَلَيْنَا بَالِغَةٌ إِلَىٰ يَوْمِ الْقِيَامَةِ ۙ إِنَّ لَكُمْ لَمَا تَحْكُمُونَ
( 39 )
Или имате обещание от Нас до Деня на възкресението да имате онова, което сами отсъждате?
سَلْهُمْ أَيُّهُم بِذَٰلِكَ زَعِيمٌ
( 40 )
Питай ги кой от тях е поръчител за това?
أَمْ لَهُمْ شُرَكَاءُ فَلْيَأْتُوا بِشُرَكَائِهِمْ إِن كَانُوا صَادِقِينَ
( 41 )
Или имат съдружници? Да доведат своите съдружници - ако говорят истината -
يَوْمَ يُكْشَفُ عَن سَاقٍ وَيُدْعَوْنَ إِلَى السُّجُودِ فَلَا يَسْتَطِيعُونَ
( 42 )
в Деня, когато ще се разкрият делата и [тези] ще бъдат приканени да се поклонят, а не ще могат.
خَاشِعَةً أَبْصَارُهُمْ تَرْهَقُهُمْ ذِلَّةٌ ۖ وَقَدْ كَانُوا يُدْعَوْنَ إِلَى السُّجُودِ وَهُمْ سَالِمُونَ
( 43 )
Свели поглед, ще ги покрие унижение, а бяха приканвани да се покланят, когато бяха здрави.
فَذَرْنِي وَمَن يُكَذِّبُ بِهَٰذَا الْحَدِيثِ ۖ سَنَسْتَدْرِجُهُم مِّنْ حَيْثُ لَا يَعْلَمُونَ
( 44 )
Остави на Мен [о, Мухаммад] взимащите за лъжа тази Вест! Постепенно ще ги въвлечем [в погибел], без да разберат.
وَأُمْلِي لَهُمْ ۚ إِنَّ كَيْدِي مَتِينٌ
( 45 )
Ще им дам отсрочка. Моята промисъл е силна.
أَمْ تَسْأَلُهُمْ أَجْرًا فَهُم مِّن مَّغْرَمٍ مُّثْقَلُونَ
( 46 )
Или търсиш от тях отплата, та са обременени с дълг?
أَمْ عِندَهُمُ الْغَيْبُ فَهُمْ يَكْتُبُونَ
( 47 )
Или при тях е неведомото и те го записват?
فَاصْبِرْ لِحُكْمِ رَبِّكَ وَلَا تَكُن كَصَاحِبِ الْحُوتِ إِذْ نَادَىٰ وَهُوَ مَكْظُومٌ
( 48 )
Изтърпи до присъдата на твоя Господ и не бъди като човека в кита, който зовеше, изпълнен със скръб!
لَّوْلَا أَن تَدَارَكَهُ نِعْمَةٌ مِّن رَّبِّهِ لَنُبِذَ بِالْعَرَاءِ وَهُوَ مَذْمُومٌ
( 49 )
Ако не бе го достигнала милост от неговия Господ, щеше да е изхвърлен на голия бряг с упрек.
فَاجْتَبَاهُ رَبُّهُ فَجَعَلَهُ مِنَ الصَّالِحِينَ
( 50 )
Но неговият Господ го пречисти и го стори праведник.
وَإِن يَكَادُ الَّذِينَ كَفَرُوا لَيُزْلِقُونَكَ بِأَبْصَارِهِمْ لَمَّا سَمِعُوا الذِّكْرَ وَيَقُولُونَ إِنَّهُ لَمَجْنُونٌ
( 51 )
И едва не те сразяват с погледи неверниците, когато слушат Напомнянето6, и казват: “Той е луд.”
وَمَا هُوَ إِلَّا ذِكْرٌ لِّلْعَالَمِينَ
( 52 )
А то не е друго освен напомняне за световете.